Последвайте ни в Google News Showcase
Градското дясно винаги е приличало на странните радиоактивни елементи в дъното на Менделеевата таблица – тъкмо учените установят, че те съществуват, намерят ги в безкрайния химичен мрак, а те веднага започват да се разпадат, верни на своята най-тъмна природа. Това е единственото възможно психологическо обяснение за поведението на „Демократична България“ в навечерието на изборите за президент и парламент на 14 ноември. Нека само да ви припомня – на вота на 4 април ДБ блесна като комета на хоризонта и след четиригодишна суша партията отново се добра до парламентарните брегове. На 11 юли успехът не само беше затвърден, но и подобрен така внушително, че виртуалните инфлуенсъри на градското дясно се размечтаха за третото място и окончателното детрониране на БСП. Изобщо бъдещето беше розово, Козилата влезе в парламента, а Христо Иванов вече се виждаше като сив кардинал на политическите процеси...
И точно тогава реалността се намеси, детронира фантазиите и раздаде справедливост. След 11 юли ДБ нагази в блатото на цяла поредица от стратегически и политически грешки, които я доведоха днес до състоянието да се бори за шестото място и да се чуди до последно дали ДПС няма да ги победи с едни гърди. И е време някой честно и почтено да разкаже тази мелодраматична сапунена сага с езика на истината, а не с придихания, въздишки и неолиберален патос. Голямата издънка на ДБ дойде в момента, в който не успяха да се споразумеят с „Има такъв народ“ за управление. Дълбоко не твърдя, че ИТН са невинни, но всички знаем каква алчност за власт изпитват градските десни. Тоест при тайните преговори със сигурност е имало условия за това кой, как и къде да стане министър. Хей, ненапразно се говореше, че Стефан Тафров е ходил да оглежда сладострастно вътрешния интериор на Външно министерство. Взривяването на преговорите доведе до абсолютното обезсмисляне на понятието „партии на протеста“, медийно наложено като поетично пропагандно клише. От целия този политически хаос се видя, че единствено и само БСП иска сериозно да има управление и е готова да води реален диалог без условия, извиване на ръце и министерски претенции. След като първият мандат беше торпилиран, 46-ото Народно събрание беше напълно обречено. Но може би имаше известен шанс ДБ да получи своето опрощение, ако беше приела поканата на левицата за преговори. Дори не беше от значение дали ще се съгласят на съвместно управление или не, важното беше да дойдат. Защото щяха да демонстрират желание за диалог и поглед отвъд техния политически пъп. Но това е „Демократична България“ – те не са в състояние да променят своята природа, дори и ако някога сме били на път да повярваме в това.
След края на парламента дойде и другият удар – Кирил Петков и Асен Василев обявиха свой собствен политически проект. В интерес на истината градското дясно се усети навреме, че ще бъдат пробити по този фронт, и вероятно заради това основните морализатори и истерици на ДБ близо две седмици пишеха сълзливи статуси, че мястото на „Асен и Кирил“ е в ДБ, а самият Христо Иванов намекна, че са готови да им дават водачески места и други екстри само и само да не се явяват отделно. Уви, тази тактика не сработи. В крайна сметка харвардското дуо буквално отряза претенциите на Христо Иванов и компания към управленските небеса и ги постави в особено неловка позиция. А трансферният удар, който „Продължаваме промяната“ направи, като привлече Ицо Хазарта, вероятно е политическият аналог на силен ритник в топките и злобен смях след това.
Комедията от грешки обаче не приключи дотук. Въпреки че среди в ДБ прекрасно знаеха, че Лозан Панов изобщо не става за кандидат-президент, цялата партия подкрепи неговата кандидатура. А самият Панов се зае със задачата веднага да докаже, че това е тежка стратегическа грешка, а дори и тотален гаф. Още в първото си интервю той обяви ГЕРБ и ДБ за естествени партньори, а във второто тръгна да се зъби на Радев, че не бил направил достатъчно за съставянето на правителство, дори и с участието на ГЕРБ и ДПС. Като черешка на тортата трябва да отбележим и завъртането на приказната фея на малоумния пиар Ивет Добромирова край Лозан Панов, чийто резултат беше едно клипче, в което кандидат за президент приличаше на телевизионна врачка, която лее куршум и чака обаждания по импулсна телефонна линия за разваляне на магии на живо. Лозан Панов се оказа изцяло медийна фантазия. Мечтата за него го беше украсила до такава степен, че реалният човек подейства като глътка киселина. И беше повече от забавно да се наблюдават реакциите на видни фигури от ДБ, които трябваше да вървят след него и да обясняват какво точно е искал да каже техният кандидат. Почти съм убеден, че цялата им кандидатпрезидентска кампания ще мине в този стил.
Всъщност името на Панов се развъртя като кандидат за президент още през 2016 г., както научихме от едни плъзнали в нета стенограми, но тогава лидерите на градското дясно се спират от този ход на камикадзето. Сега вече поеха напълно в самоубийствена посока. Това ще е допълнителен проблем, защото социологията показва, че поне една трета от десните избиратели ще гласуват за Радев, независимо какво им казват техните лидери, и в този случай единственият полезен ход е да си купим пуканки и да гледаме бляскавите спецефекти, които ще ни сервират.
И ако злощастията спираха дотук, вероятно нямаше да стигнем до комедийните нотки. Целият този коктейл от гафове беше украсен от отказа на РИК в Стара Загора да регистрира листата на ДБ. И понеже след това чухме много героични обяснения – как дигиталните рицари на дясното се сражавали с аналоговите фигури от миналото, нека да внесем малко яснота. Провалът за регистрация е патологичен проблем на цялото дясно. РИК им дава възможност да излязат от задънената улица, като канят водача на листата Атанас Славов да отиде и да завери документите. Той отказва. Оттам нататък идеята, че има някаква конспирация, сигурно звучи вълшебно в ушите на твърдото ядро, но всъщност е доста тъпа форма на кризисен пиар. При това, ако ДБ толкова много искаха да вкарват в XXI век изборното законодателство можеха да го направят в рамките на два парламента. Както се казва – дори Луна успя да се регистрира, но листата на ДБ в Стара Загора – не. Това в много отношения е по-тежко от диагноза.
И в цялата тази комедия не бива да пропускамe вътрешните противоречия, които избиха при целия този водопад от проблеми. ДСБ в София въстана срещу лидера си Атанас Атанасов, защото според тях лично той е пренаредил листите и е отсякъл главата на популярната в столицата костовистка Цецка Бачкова. В стил, запазен доскоро само за левицата, представителите на партията поискаха провеждането на Национално събрание и оставката на Атанасов. Заговори се също и за това, че Антоанета Цонева и Ивайло Мирчев лично са прочиствали листите от граждански квоти, за да осигурят места за партийците. Първи за това заговори общинският съветник от ДБ Методи Лалов, който доскоро ни беше рекламиран като гневната съвест на българското правосъдие. В момента, в който той започна да изобличава вътрешните машинации на сивите кардинали, го изкараха човек на Пеевски. Което е повече от смешно. Защото най-малкото това означава, че през 2019 г. ДБ е била дадена на концесия на Пеевски, а неговият човек доскоро беше председател на общинските съветници на партията. Точно този тип лицемерие, обвинения, интриги и скандали винаги са потопявали градското дясно в неговия съвършено излъскан снобизъм.
Истината е, че към момента ДБ се очертава като големия губещ на изборите. И това си е напълно заслужено. Нека да ви припомня, че големите борци за съдебна реформа най-накрая ни представяха като блестящ ход преместването на Бюрото за защита на свидетели от прокуратурата в правосъдното министерство. Освен медийно стържене така и не видяхме техните представители в реална битка срещу Иван Гешев. Тоест – съдбата на ДБ е потвърждение на една максима. Че една партия не може да си позволи да се виртуализира докрай. Не може да си позволи да се отдаде единствено на пиар без реални и смислени действия. Резултатът винаги е нещо като Лозан Панов. Нещо като нищо на света.
